— Не се ли предвижда? А аз един месец седях над нея... Колко жалко! — въздъхна Фендриков.

— Но да оставим засега геометрията. Да се обърнем към науката, която вие, като чиновник по пощенското ведомство, вероятно обичате. Географията — науката на пощенци.

Всички учители почтително се усмихнаха. Фендриков не беше съгласен с това, че географията е наука на пощенци (за това никъде не беше написано ни в пощенските правилници, ни в окръжните), но от почит каза: „Точно така.“ Той нервно се окашля и с ужас почна да очаква въпроси. Неговият враг Галкин се облегна на стола и без да го гледа, попита проточено:

— Е... кажете ми, какво е управлението в Турция?

— То се знае какво... Турско...

— Хм!... Турско... Това е разтегливо понятие. Там управлението е конституционно. А кои притоци на Ганг знаете?

— Аз съм учил географията на Смирнов и, извинявайте, не съм я изучил много ясно... Ганг, това е река, която тече в Индия... тази река се влива в океана.

— Аз не ви питам това. Какви притоци има Ганг? Не знаете ли? А де тече Аракс? И това ли не знаете? Странно ... В коя губерния е Житомир?

— Посока осемнадесет, място сто двадесет и едно. Върху челото на Фендриков изби студена пот. Той замига и направи такова гълтателно движение, сякаш си глътна езика.

— Като пред истински бог, ваше високородие — замърмори той. — Дори отец протойереят може да потвърди... Двадесет и една години съм служил и сега това е най-скъпото, което... До живот ще се моля на бога...

— Добре, да оставим географията. Какво сте приготвили от аритметиката?

— И аритметиката не много ясно... Дори отец протойереят може да потвърди... До живот ще се моля на бога... От сами Покров Богородичен се уча, уча се и... нищо не излиза... Остарял съм вече за умственост... Бъдете така милостиви, ваше високородие, накарайте ме вечно на бога да се моля за вас.

Върху миглите на Фендриков се появиха сълзи.

— Служих честно и безпорочно... Говея всяка година ... Дори отец протойереят може да потвърди... Бъдете великодушни, ваше високородие.