Изпитаха двамата попски синове за селски учители. Единият издържа, а другият не издържа. Пропадналият се изсекна в червената си кърпичка, постоя малко, помисли и си отиде. Изпитаха двама доброволци от трети разред. След това удари часът на Фендриков...

— Вие де служите? — се обърна към него инспекторът.

— Приемач съм в тукашния пощенски клон, ваше високородие — продума той, като се изпъчи и се мъчеше да скрие от публиката треперенето на ръцете си. — Прослужил съм двадесет и една години, ваше високородие, а сега поискаха сведения за представянето ми в чин колежки регистратор, за което се и осмелявам да се подложа на изпит за първи клас.

— Така-а... — Пишете диктовката.

Пивомедов стана, изкашля се и почна да диктува с плътен, пронизителен бас, като се мъчеше да улови изпитвания на думите, които се пишат не така, както се изговарят: „нема по-хубаво нещо от пресното млеко, когато си жаден“ и пр.

Но както и да шмекеруваше хитроумният Пивомедов, диктовката излезе сполучлива. Бъдещият колежки регистратор направи малко грешки, макар и да наблягаше повече на красотата на буквите, отколкото на граматиката. В думата „необикновено“ той написа две „н“, думата „нещо“ написа „нешто“, а с думите „ново поприще“ предизвика усмивка у инспектора, тъй като написа „ново подприще“, но това не са груби грешки.

— Диктовката е удовлетворителна — каза инспекторът.

— Осмелявам се да осведомя ваше високородие — каза ободреният Фендриков, като поглеждаше изпод вежди своя враг Галкин, — осмелявам се да ви доложа, че геометрия съм учил по книгата на Давидов, отчасти я учих от племенника си Варсонофий, който си идва през ваканцията от Троице-Сергиевската семинария, която се нарича и Вифанска. И планиметрия учих, и стереометрия... всичко каквото трябва...

— Стереометрия по програмата не се предвижда.