— Нищо ли не сте приготвили?

— Всичко съм приготвил, моля ви се, но нищо не разбирам... Скоро ще навърша шестдесетте, ваше високородие, къде мога вече да догоня науката? Бъдете милостиви!

— Вече и шапка с кокарда си поръча ... — каза протойереят Змиежалов и се усмихна.

— Добре, идете си!... — рече инспекторът.

След половин час Фендриков отиваше с учителите в кръчмата на Кухтин да пие чай и тържествуваше. Лицето му сияеше, в очите му светеше щастие, но постоянното почесване по тила показваше, че го измъчва някаква мисъл.

— Колко жалко! — мърмореше той. — Гледай ти каква глупост от моя страна!

— Но какво има? — попита Пивомедов.

— Защо учих стереометрията, щом като я няма в програмата? Та цял месец над нея, подлата, седях. Колко жалко!

1884